дедукция
[dɛˈdukt͡sijɐ]
дедукция значение:
Какво е дедукция? Метод на мислене, при който от общи принципи, аксиоми или предпоставки по логически път се извежда частно заключение или следствие.
1. (логика) Метод на мислене, при който от общи принципи, аксиоми или предпоставки по логически път се извежда частно заключение или следствие.
- Ударение
- деду'кция
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- де-дук-ци-я
- Род
- женски
- Мн. число
- дедукции
Примери за използване на дедукция
(логика)
- Чрез блестяща дедукция детективът разкри престъплението, базирайки се само на няколко общи факта.
- Дедукцията е основен инструмент в математическите доказателства.
Синоними на дедукция
Антоними на дедукция
Как се пише дедукция
Грешни изписвания: дидукция, дедокция, дедукцйя
Думата се пише с е в първата сричка и у във втората. Завършва на -ция, характерно за думи от латински произход.
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:deductio
Заета от латинската дума 'deductio' (извеждане), произлизаща от глагола 'deducere' (водя надолу, извеждам). В българския език навлиза чрез западноевропейските езици като термин в логиката и философията.
Употреба
Чести словосъчетания:
- метод на дедукция
- логическа дедукция
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
