декламаторка
[dɛkɫɐˈmatorkɐ]
декламаторка значение:
Какво е декламаторка? Жена, която изпълнява художествено литературни произведения (стихове, проза) пред публика; художествен четец.
1. (изкуство) Жена, която изпълнява художествено литературни произведения (стихове, проза) пред публика; художествен четец.
2. (преносно) Жена, която говори патетично, неестествено или с кухи фрази.
- Ударение
- декламàторка
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- дек-ла-ма-тор-ка
- Род
- женски
- Мн. число
- декламаторки
Примери за използване на декламаторка
(изкуство)
- Известната декламаторка изнесе рецитал в читалището.
- Тя беше добра декламаторка още от ученическите си години.
(преносно)
- Не ѝ вярвай, тя е просто една декламаторка на чужди мисли.
- Държа се като евтина декламаторка на сцената на живота.
Синоними на декламаторка
Как се пише декламаторка
Грешни изписвания: дикламаторка, деклъматорка, декламъторка, декламатурка
Пише се с е в първата сричка (от декламира).
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:declamare
От латинското 'declamare' (упражнявам се в красноречие) през немски или френски, с добавена наставка за женски род '-ка'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- талантлива декламаторка
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
