декламаторче
[dɛklɐˈmatort͡ʃe]
декламаторче значение:
Какво е декламаторче? Дете или млад човек, който рецитира (декламира) стихове или речи.
1. (пряко) Дете или млад човек, който рецитира (декламира) стихове или речи.
2. (преносно) Човек, който говори с кухи фрази, без дълбочина, но с претенция (иронична употреба).
- Ударение
- деклама̀торче
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- де-кла-ма-тор-че
- Род
- среден
- Мн. число
- декламаторчета
Примери за използване на декламаторче
(пряко)
- На училищното тържество малкото декламаторче се справи блестящо със сложния текст.
(преносно)
- Той е просто едно партийно декламаторче без собствено мнение.
Синоними на декламаторче
Как се пише декламаторче
Грешни изписвания: дикламаторче, декламатурче, деклъматорче, декламъторче
Пише се с 'е' в първата сричка и с 'а' във втората (от корена деклам-). Наставката е -че.
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:declamator
Умалителна форма на 'декламатор', от латински 'declamare' (викам, упражнявам се в красноречие).
Употреба
Чести словосъчетания:
- талантливо декламаторче
- малко декламаторче
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
