деклинация
[dekliˈnat͡sijɐ]
деклинация значение:
Какво е деклинация? Една от двете екваториални координати, която измерва ъгловото разстояние на небесно тяло на север (положителна) или на юг (отрицателна) от небесния екватор.
1. (Астрономия) Една от двете екваториални координати, която измерва ъгловото разстояние на небесно тяло на север (положителна) или на юг (отрицателна) от небесния екватор.
2. (Физика) Магнитна деклинация — ъгълът между посоката на географския север и посоката, която сочи магнитната стрелка на компаса (магнитния север).
3. (Лингвистика) Изменението на имената (съществителни, прилагателни, местоимения) по падеж, число и род; система от падежни форми.
- Ударение
- деклина̀ция
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- дек-ли-на-ци-я
- Род
- женски
- Мн. число
- деклинации
Примери за използване на деклинация
(Астрономия)
- Звездата има деклинация +45 градуса.
(Физика)
- При навигация трябва да се отчита магнитната деклинация за съответния район.
(Лингвистика)
- Латинският език се характеризира с богата система на деклинация.
Синоними на деклинация
Как се пише деклинация
Грешни изписвания: диклинация, декленация, деклйнация, деклинъция, деклинацйя
Думата завършва на -ция, което е стандартно окончание за съществителни от латински произход.
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:declinatio
От латинското declinatio (отклонение, извиване), от глагола declinare (отклонявам се). В научната терминология навлиза като термин за измерване на отклонения.
Употреба
Чести словосъчетания:
- магнитна деклинация
- слънчева деклинация
- ъгъл на деклинация
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
