декомпозиция
[dɛkompoˈzit͡sijɐ]
декомпозиция значение:
Какво е декомпозиция? Разделяне на цялото на неговите съставни части, елементи или признаци; разлагане.
1. (общо) Разделяне на цялото на неговите съставни части, елементи или признаци; разлагане.
2. (биология/химия) Процес на гниене или разграждане на органична материя.
3. (математика/информатика) Представяне на обект (вектор, функция, алгоритъм) като съвкупност от по-прости обекти.
- Ударение
- декомпози́ция
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- де-ком-по-зи-ци-я
- Род
- женски
- Мн. число
- декомпозиции
Примери за използване на декомпозиция
(общо)
- Декомпозицията на сложния проблем на по-малки задачи улесни екипа.
- В изкуството се наблюдава декомпозиция на формата.
(биология/химия)
- Високата влажност ускори декомпозицията на листната маса.
(математика/информатика)
- Декомпозиция на вектори по координатните оси.
- Софтуерната архитектура изисква правилна декомпозиция на модулите.
Синоними на декомпозиция
Антоними на декомпозиция
Как се пише декомпозиция
Грешни изписвания: декомпосиция, дикомпозиция, декумпозиция, декомпузиция, декомпозйция, декомпозицйя
Думата се пише с 'з', тъй като следва корена на латинската дума compositio, преминала в български с озвучаване (позиция).
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:de- + compositio
Заета чрез западноевропейските езици (френски décomposition). Произлиза от латинската представка 'de-' (отделяне, премахване) и 'compositio' (съставяне, подреждане), буквално означаващо разпадане на съставните части.
Употреба
Чести словосъчетания:
- спектрална декомпозиция
- термична декомпозиция
- структурна декомпозиция
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
