Dumite-BG – онлайн речник за българския език

демоничност

[dɛmoˈnit͡ʃnost]

демоничност значение:

Какво е демоничност? Качество на човек или проява, което напомня на демон; излъчване на злокобна сила, свръхестествена загадъчност или фатално привличане.

1. (преносно) Качество на човек или проява, което напомня на демон; излъчване на злокобна сила, свръхестествена загадъчност или фатално привличане.
Ударение
демонѝчност
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
де-мо-нич-ност
Род
женски
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на демоничност

(преносно)
  • В погледа ѝ имаше някаква притегателна демоничност, която плашеше и очароваше едновременно.

Антоними на демоничност

Как се пише демоничност

Грешни изписвания: демонучност, демуничност, демонйчност, демоничнуст
Пише се с и в суфикса -ич- (от демоничен) и с о в наставката -ост.

Етимология

Произход:Гръцки
Оригинална дума:daimónios
От старогръцки 'daimónios' (божествен, по-късно демоничен), през 'демон' + наставка '-ичен' + '-ост'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • скрита демоничност
  • притегателна демоничност

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.