деноминативен
[dɛnominɐˈtivɛn]
деноминативен значение:
Какво е деноминативен? Който е образуван от име (съществително или прилагателно), а не от глаголен корен (за глагол или друга част на речта).
1. (езикознание) Който е образуван от име (съществително или прилагателно), а не от глаголен корен (за глагол или друга част на речта).
- Ударение
- деноминатѝвен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- де-но-ми-на-ти-вен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- деноминативни
Примери за използване на деноминативен
(езикознание)
- Глаголът 'сол-я' (от сол) е деноминативен глагол.
- В старобългарския език има множество деноминативни образувания.
Синоними на деноминативен
Антоними на деноминативен
Как се пише деноминативен
Грешни изписвания: диниминативен, денуминативен, деномйнативен, деноминътивен, деноминатйвен
Правописът следва латинския корен. Пише се с 'е' (де-) и 'о' (-ном-).
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:denominativus
От латински 'denominativus', производно от 'de-' (от) и 'nomen' (име).
Употреба
Чести словосъчетания:
- деноминативен глагол
- деноминативно словообразуване
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
