деноминация
[dɛnominaˈt͡sija]
деноминация значение:
Какво е деноминация? Промяна на номиналната стойност на парите чрез зачеркване на нули, обикновено след период на хиперинфлация, с цел стабилизиране на валутата и опростяване на разплащанията.
1. (икономика) Промяна на номиналната стойност на парите чрез зачеркване на нули, обикновено след период на хиперинфлация, с цел стабилизиране на валутата и опростяване на разплащанията.
2. (религия) Обособена религиозна общност или група с общо име и учение в рамките на една голяма религия (обикновено се използва за протестантските течения).
- Ударение
- деномина̀ция
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- де-но-ми-на-ци-я
- Род
- женски
- Мн. число
- деноминации
Примери за използване на деноминация
(икономика)
- Деноминацията на българския лев през 1999 г. премахна три нули от банкнотите.
- След деноминацията 1000 стари лева се равняваха на 1 нов лев.
(религия)
- В САЩ съществуват стотици различни протестантски деноминации.
- Тази църква е част от баптистката деноминация.
Синоними на деноминация
Как се пише деноминация
Грешни изписвания: диновинация, деноменация, денуминация, деномйнация, деноминъция, деноминацйя
Пише се с е в първата сричка (префикс де-) и о във втората (корен ном-, име).
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:denominatio
От латинското 'denominatio' (назоваване, означение), от глагола 'denominare' (наричам с име).
Употреба
Чести словосъчетания:
- парична деноминация
- религиозна деноминация
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
