депонентен
[dɛpoˈnɛntɛn]
депонентен значение:
Какво е депонентен? Който се отнася до депонент или до задължения за неизплатени (непотърсени) трудови възнаграждения.
1. (счетоводство/финанси) Който се отнася до депонент или до задължения за неизплатени (непотърсени) трудови възнаграждения.
- Ударение
- депонѐнтен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- де-по-нен-тен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- депонентни
Примери за използване на депонентен
(счетоводство/финанси)
- Сумата беше прехвърлена в депонентна сметка поради отсъствието на служителя.
- Счетоводителят оформи депонентната карта за месеца.
Как се пише депонентен
Грешни изписвания: депунентен
Думата се изписва с 'о' във втората сричка, следвайки корена депо / депонент.
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:deponens
От латинското 'deponens' (полагащ, оставящ) или чрез руски 'депонентный'. Свързано е с думата 'депонент' – лице или организация, на която се дължат пари, но не са потърсени в срок.
Употреба
Чести словосъчетания:
- депонентна сметка
- депонентна карта
- депонентна система
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
