Dumite-BG – онлайн речник за българския език

депривация

[dɛpriˈvat͡sijɐ]

депривация значение:

Какво е депривация? Психическо състояние, предизвикано от лишаване от определени жизнени потребности или сетивни стимули (сън, социален контакт, майчина грижа).

1. (Психология / Медицина) Психическо състояние, предизвикано от лишаване от определени жизнени потребности или сетивни стимули (сън, социален контакт, майчина грижа).
2. (Социология) Социална депривация – ограничаване на достъпа до ресурси, възможности или права, които се считат за нормални в дадено общество.
Ударение
деприва̀ция
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
де-при-ва-ци-я
Род
женски
Мн. число
депривации
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на депривация

(Психология / Медицина)
  • Сензорната депривация може да доведе до халюцинации.
  • Емоционална депривация в ранна детска възраст.
(Социология)
  • Икономическата криза доведе до относителна депривация сред средната класа.

Антоними на депривация

Как се пише депривация

Грешни изписвания: депревация, дипривация, депрйвация, депривъция, депривацйя
Пише се с е във втората сричка (де-), а не и. Думата не е сродна с 'депресия', въпреки звуковата близост.

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:deprivatio
От къснолатинското 'deprivatio' (лишаване), производно на глагола 'deprivare' (лишавам, отнемам), съставено от 'de-' (отделяне) и 'privare' (лишавам).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • сензорна депривация
  • майчина депривация
  • социална депривация
  • депривация на съня

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.