дерибей
[deriˈbɛj]
дерибей значение:
Какво е дерибей? Самоуправен владетел или феодал в Османската империя, който не се подчинява на централната власт.
1. (история) Самоуправен владетел или феодал в Османската империя, който не се подчинява на централната власт.
2. (преносно) Човек, който се държи своеволно, безцеремонно и потиснически спрямо подчинените си или околните; насилник, самозабравил се началник.
- Ударение
- дерибѐй
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- де-ри-бей
- Род
- мъжки
- Мн. число
- дерибеи
Примери за използване на дерибей
(история)
- Местният дерибей налагаше свои данъци на населението.
(преносно)
- Новият директор се държи като дерибей и никой не смее да му противоречи.
Как се пише дерибей
Грешни изписвания: деребей, дери бей, дерйбей
Думата се изписва слято и с и във втората сричка: дерибей. Множественото число завършва на -и (дерибеи), а не на -й.
Етимология
Произход:Турски
Оригинална дума:derebeyi
От турски 'derebeyi', буквално означаващо 'господар на долината' (dere - река/долина, bey - господар). Първоначално се е отнасяло за феодални владетели в Османската империя, ползващи се с голяма автономност.
Употреба
Чести словосъчетания:
- местен дерибей
- политически дерибей
Фразеологизми:
- дерибействам
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
