десантник
[deˈsantnik]
десантник значение:
Какво е десантник? Военослужещ от специалните части, обучен да извършва десант (стоварване на вражеска територия) по въздух или море.
1. (военно дело) Военослужещ от специалните части, обучен да извършва десант (стоварване на вражеска територия) по въздух или море.
- Ударение
- деса̀нтник
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- де-сант-ник
- Род
- мъжки
- Мн. число
- десантчици
Примери за използване на десантник
(военно дело)
- Младият десантник скочи пръв от самолета.
- Група десантчици овладяха плажа за броени минути.
Синоними на десантник
Как се пише десантник
Грешни изписвания: дисантник, десандник, десънтник, десантнйк
Думата се пише с 'е' в първата сричка. В края на корена се пише 'т' (проверка: десанти).
Етимология
Произход:Френски
Оригинална дума:descente
От френската дума 'descente' (слизане, спускане), навлязла вероятно чрез руски език (десант). Наставката '-ник' указва лице, извършващо дейността.
Употреба
Чести словосъчетания:
- въздушен десантник
- морски десантник
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
