Dumite-BG – онлайн речник за българския език

деспот

[ˈdɛspot]

деспот значение:

Какво е деспот? Висша титла във Византийската империя и средновековните балкански държави (България, Сърбия), носена от независими или полунезависими владетели.

1. (история) Висша титла във Византийската империя и средновековните балкански държави (България, Сърбия), носена от независими или полунезависими владетели.
2. (преносно) Човек, който упражнява неограничена власт и потиска подчинените си; тиранин, насилник.
Ударение
дѐспот
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
дес-пот
Род
мъжки
Мн. число
деспоти
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на деспот

(история)
  • Деспот Слав управляваше обширни територии в Родопите.
  • Титлата деспот е втора по ранг след царската.
(преносно)
  • Началникът се държи като истински деспот с подчинените си.
  • В семейството си той беше пълен деспот и не търпеше възражения.

Антоними на деспот

Как се пише деспот

Грешни изписвания: деспут
Думата се пише с е в първата сричка и о във втората.

Етимология

Произход:Гръцки
Оригинална дума:despótēs
От старогръцки *despótēs* (господар, владетел). Терминът навлиза в средновековните балкански държави като висша аристократична титла.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • просветен деспот

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.