дете
дете значение:
Какво е дете? Човек в първите години след раждането си, до юношеска възраст.
1. (общо) Човек в първите години след раждането си, до юношеска възраст.
2. (преносно) Преносно: човек, който е незрял, неопитен или наивен.
3. (гальовно) Гальовно обръщение към любима жена.
4. (общо) Син или дъщеря; рожба, включително малкото на животно или птица.
5. (общо) Само в множествено число: по-младото поколение или потомците.
6. (преносно) Преносно: човек, който е представител на определена среда или епоха.
7. (разговорно) Само в множествено число, разговорно, в обръщение: изразява покровителствено или бащинско отношение към по-млади хора.
8. (диалектно) Дѐте, за разлика от съществителното детѐ: частица за подкана към действие, обикновено с „да“.
- Ударение
- детѐ / дѐте
- Част на речта
- съществително име, частица
- Сричкоделение
- де-те
- Род
- среден
- Мн. число
- деца
Примери за използване на дете
(общо)
- Всяко дете има нужда от сигурна среда.
(преносно)
- Не ставай дете и приеми отговорността си.
(гальовно)
- „Не тъгувай, мило дете“, прошепна той на любимата си.
(общо)
- Тя често говори за своето дете.
(общо)
- Бащи и деца спориха за промяната.
(преносно)
- Той е дете на своето време.
(разговорно)
- Старият майстор се обърна към младите си колеги: „Деца, работете внимателно.“
(диалектно)
- Дете, да тръгваме към площада.
Как се пише дете
Съществителното детѐ е с ударение на последната сричка; диалектната частица дѐте е с ударение на първата.
Употреба
Чести словосъчетания:
- малко дете
- дете на природата
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
