детектив
[dɛtɛkˈtif]
детектив значение:
Какво е детектив? Служител в полицията или частно лице, чиято професия е да разследва престъпления, да събира улики и да издирва престъпници или изчезнали хора.
1. (пряко) Служител в полицията или частно лице, чиято професия е да разследва престъпления, да събира улики и да издирва престъпници или изчезнали хора.
2. (разговорно) Литературно произведение или филм с криминален сюжет, в който се описва разкриването на престъпление.
- Ударение
- детектѝв
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- де-тек-тив
- Род
- мъжки
- Мн. число
- детективи
Примери за използване на детектив
(пряко)
- Частният детектив успя да открие изчезналите документи само за седмица.
- Полицейският детектив разпита свидетелите на местопрестъплението.
(разговорно)
- Обичам да чета английски детективи преди лягане.
Синоними на детектив
Как се пише детектив
Грешни изписвания: детекнив, дитектив, дедектив
Думата се пише с е във втората сричка (де-тек-тив), следвайки оригиналното латинско и английско изписване.
Етимология
Произход:Английски
Оригинална дума:detective
Заета от английската дума 'detective', която произлиза от латинския глагол 'detegere' (разкривам, откривам), съставен от 'de-' (отмяна) и 'tegere' (покривам). В българския език навлиза през първата половина на XX век.
Употреба
Чести словосъчетания:
- частен детектив
- полицейски детектив
- наемам детектив
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
