Dumite-BG – онлайн речник за българския език

детектор

[deˈtɛktor]

детектор значение:

Какво е детектор? Уред или приспособление за откриване на наличието на определени физически явления, вещества или обекти (радиация, метал, дим и др.).

1. (техника) Уред или приспособление за откриване на наличието на определени физически явления, вещества или обекти (радиация, метал, дим и др.).
2. (радиотехника) Устройство за демодулиране на високочестотни трептения (отделяне на полезния сигнал).
Ударение
детѐктор
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
де-тек-тор
Род
мъжки
Мн. число
детектори
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на детектор

(техника)
  • Детекторът за дим се активира веднага щом усети опасност.
  • На летището всички пътници преминават през металдетектор.
(радиотехника)
  • В старите радиоапарати се използваше кристален детектор.
  • Диодният детектор преобразува сигнала.

Синоними на детектор

Как се пише детектор

Грешни изписвания: дитектор, детектар, детектур
Думата се пише с две е-та. Окончанието е -ор, типично за деятелни имена от латински произход.

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:detector
От латинския глагол 'detegere' (откривам, разкривам) + наставка за деятел '-tor'. В българския език навлиза през западноевропейските езици (френски/английски).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • детектор на лъжата
  • металотърсач (металдетектор)
  • димен детектор
  • полиграф (детектор)

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.