Dumite-BG – онлайн речник за българския език

деферентит

[dɛfɛrɛnˈtit]
Ударение
деферентѝт
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
де-фе-рен-тит
Род
мъжки
Мн. число
деферентити
Докладвай грешка в описанието

Как се пише деферентит

Грешни изписвания: дефирентит, диферентит, деверентит, деферентйт
Втората и третата гласна са е (деф-е-рент-ит), следвайки латинския корен.

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:ductus deferens + -itis
От анатомичния термин 'vas deferens' (семепровод) и наставката '-itis' (възпаление).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • остър деферентит
  • хроничен деферентит

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.