Dumite-BG – онлайн речник за българския език

дефибрилатор

[dɛfibriˈlator]

дефибрилатор значение:

Какво е дефибрилатор? Медицински апарат, който генерира кратък, силен електрически импулс към сърцето с цел прекъсване на животозастрашаващи аритмии (като камерно мъждене) и възстановяване на нормалния сърдечен ритъм.

1. (медицина) Медицински апарат, който генерира кратък, силен електрически импулс към сърцето с цел прекъсване на животозастрашаващи аритмии (като камерно мъждене) и възстановяване на нормалния сърдечен ритъм.
Ударение
дефибрила̀тор
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
де-фиб-ри-ла-тор
Род
мъжки
Мн. число
дефибрилатори
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на дефибрилатор

(медицина)
  • Екипът на спешна помощ веднага използва дефибрилатор, за да възстанови пулса на пациента.
  • На много обществени места вече са инсталирани автоматични външни дефибрилатори.

Синоними на дефибрилатор

Как се пише дефибрилатор

Грешни изписвания: дифибрилатор, дефебрилатор, девибрилатор, дефйбрилатор, дефибрйлатор, дефибрилътор, дефибрилатур

Пише се с 'е' в първата сричка (от лат. de-) и с 'и' във втората (от fibra).

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:de- + fibrilla
Образувано от латинската представка за отнемане 'de-' и 'fibrilla' (влакънце/фибрила), отнасящо се до мускулните влакна на сърцето. Буквално: уред за премахване на фибрилациите.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • автоматичен външен дефибрилатор
  • имплантируем дефибрилатор

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.