дефиниционен
[dɛfinit͡siˈɔnɛn]
- Ударение
- дефиницио'нен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- де-фи-ни-ци-о-нен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- дефиниционни
Как се пише дефиниционен
Грешни изписвания: дефиниционален, дефениционен, девиниционен, дефйниционен, дефинйционен, дефиницйонен, дефинициунен
Думата се пише с двойно н само в членувани форми или множествено число, ако коренът или наставката го изисква. В случая основната форма е с едно н. Но мн.ч. е дефиниционни (поради изпадането на 'е').
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:definitio
От латинското definitio (определение, ограничение). В българския език е образувано от съществителното 'дефиниция' с наставката -онен.
Употреба
Чести словосъчетания:
- дефиниционна област
- дефиниционно множесто
- дефиниционен въпрос
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
