диакритичен
[diɐkriˈtit͡ʃɛn]
диакритичен значение:
Какво е диакритичен? Който служи за различаване. Използва се основно за знаци (надредни или подредни), които променят произношението или смисъла на буквата, към която са добавени.
1. (лингвистика) Който служи за различаване. Използва се основно за знаци (надредни или подредни), които променят произношението или смисъла на буквата, към която са добавени.
2. (медицина) Който служи за разграничаване на симптоми или диагнози (остаряла или по-рядка употреба, обикновено 'диференциален').
- Ударение
- диакритѝчен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- ди-а-кри-ти-чен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- диакритични
Примери за използване на диакритичен
(лингвистика)
- Ударението в българския език има диакритична функция в някои случаи (напр. 'па̀ра' и 'пара̀').
- Френският език използва няколко вида диакритични знаци.
(медицина)
- Наблюдава се диакритичен симптом, характерен само за това заболяване.
Синоними на диакритичен
Как се пише диакритичен
Грешни изписвания: диа критичен, дйакритичен, диъкритичен, диакрйтичен, диакритйчен
Думата се пише слято и с две 'и'-та в корена (крити), произлизащи от гръцкия оригинал. Не бива да се бърка с 'критичен' в смисъл на 'опасен' или 'важен', въпреки общия корен.
Етимология
Произход:Гръцки
Оригинална дума:diakritikós
От старогръцкото 'diakritikós' (различителен, способен да различава), от глагола 'diakrinō' (разделям, различавам).
Употреба
Чести словосъчетания:
- диакритичен знак
- диакритичен символ
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
