диакритически
[diɐkriˈtit͡ʃɛski]
диакритически значение:
Какво е диакритически? Който служи за различаване; отнасящ се до знаци (надредни, подредни или вътрередни), добавяни към буква, за да се промени нейното звучене или да се уточни значението ѝ.
1. (лингвистика) Който служи за различаване; отнасящ се до знаци (надредни, подредни или вътрередни), добавяни към буква, за да се промени нейното звучене или да се уточни значението ѝ.
- Ударение
- диакритѝчески
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- ди-а-кри-ти-чес-ки
- Род
- мъжки
- Мн. число
- диакритически
Примери за използване на диакритически
(лингвистика)
- Ударението в българския език може да се разглежда като диакритически знак.
- Във френския език се използват множество диакритически знаци като аксант егю и седий.
Синоними на диакритически
Как се пише диакритически
Грешни изписвания: диакритичен, дйакритически, диъкритически, диакрйтически, диакритйчески, диакритическй
Думата се пише с двойно и в началото (диа-). Наставката е -ески.
Етимология
Произход:Гръцки
Оригинална дума:diakritikos
От старогръцки 'diakritikos' (διακριτικός) - 'който различава', от глагола 'diakrino' (различавам, отделям).
Употреба
Чести словосъчетания:
- диакритически знак
- диакритически символ
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
