диалектик
[diɐˈlɛktik]
диалектик значение:
Какво е диалектик? Човек, който си служи с методите на диалектиката; специалист по диалектика.
1. (философия) Човек, който си служи с методите на диалектиката; специалист по диалектика.
2. (реторика) Изкусен спорник; човек, който умее да води дебати и да аргументира тези логически.
- Ударение
- диалѐктик
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ди-а-лек-тик
- Род
- мъжки
- Мн. число
- диалектици
Примери за използване на диалектик
(философия)
- Хегел е известен като велик диалектик в историята на философията.
- Като опитен диалектик, той успя да обърне аргументите на противника в своя полза.
(реторика)
- Сократ е бил ненадминат диалектик на своето време.
Антоними на диалектик
Как се пише диалектик
Грешни изписвания: диалектолог, дйалектик, диълектик, диалектйк
Думата завършва на -ик (суфикс за лице, упражняващо дейност). Не бива да се бърка с диалектолог (езиковед, изучаващ диалекти).
Етимология
Произход:Гръцки
Оригинална дума:dialektikos
През латински или западноевропейски езици. Произлиза от гръцкото 'dialektikē' (изкуство да се води спор).
Употреба
Чести словосъчетания:
- изкусен диалектик
- тънък диалектик
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
