диалогичност
[diɐloˈgit͡ʃnost]
диалогичност значение:
Какво е диалогичност? Свойство на текст, изказване или мислене да бъде отворено към чуждото съзнание, да включва взаимодействие на различни гледни точки (по Михаил Бахтин); наличие на диалог.
1. (литературознание и философия) Свойство на текст, изказване или мислене да бъде отворено към чуждото съзнание, да включва взаимодействие на различни гледни точки (по Михаил Бахтин); наличие на диалог.
2. (общо) Качество на човек или среда, предразполагащи към водене на диалог.
- Ударение
- диалогѝчност
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ди-а-ло-гич-ност
- Род
- женски
- Мн. число
- няма
Примери за използване на диалогичност
(литературознание и философия)
- Романите на Достоевски се отличават с висока степен на диалогичност.
- В съвременната култура се цени диалогичността и умението за изслушване.
(общо)
- Атмосферата на срещата липсваше всякаква диалогичност.
Синоними на диалогичност
Антоними на диалогичност
Как се пише диалогичност
Грешни изписвания: дялогичност, диалугичност, дйалогичност, диълогичност, диалогйчност, диалогичнуст
Пише се иа (диалогичност), не я, тъй като е чуждица (гръцки произход). Коренът съдържа о (лог).
Етимология
Произход:Гръцки
Оригинална дума:dialogos
Производна дума от *диалог* (чрез прилагателното *диалогичен*). Гръцки корен *διάλογος* (разговор, беседа) + наставка *-ост*.
Употреба
Чести словосъчетания:
- принцип на диалогичност
- култура на диалогичност
