Dumite-BG – онлайн речник за българския език

диапозитив

[diɐpoziˈtif]

диапозитив значение:

Какво е диапозитив? Позитивно фотографско изображение върху прозрачна основа (стъкло или филм), предназначено за разглеждане срещу светлина или за прожектиране върху екран.

1. (фотография) Позитивно фотографско изображение върху прозрачна основа (стъкло или филм), предназначено за разглеждане срещу светлина или за прожектиране върху екран.
Ударение
диапозитѝв
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ди-а-по-зи-тив
Род
мъжки
Мн. число
диапозитиви
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на диапозитив

(фотография)
  • Лекторът зареди диапозитивите в прожекционния апарат.
  • Колекцията съдържа стари цветни диапозитиви от 80-те години.

Синоними на диапозитив

Антоними на диапозитив

Как се пише диапозитив

Грешни изписвания: дияпозитив, диапозетив, дйапозитив, диъпозитив, диапузитив, диапозйтив, диапозитйв
Пише се с иа (хиатус), а не с 'я'. При изговаряне в края на думата звучната съгласна 'в' се обеззвучава до 'ф', но правописът се запазва.

Етимология

Произход:Гръцки / Латински
Оригинална дума:dia + positivus
Образувана от гръцката представка 'dia-' (през, чрез) и латинската дума 'positivus' (положителен). Означава изображение, което се гледа 'през' светлина.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • цветен диапозитив
  • прожекция на диапозитиви
  • рамка за диапозитив

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.