диастоличен
[diastoˈlit͡ʃɛn]
диастоличен значение:
Какво е диастоличен? Който се отнася до диастолата – фазата на разпускане на сърдечния мускул, при която камерите се пълнят с кръв.
1. (Медицина) Който се отнася до диастолата – фазата на разпускане на сърдечния мускул, при която камерите се пълнят с кръв.
- Ударение
- диастолѝчен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- ди-ас-то-ли-чен
- Род
- мъжки
Примери за използване на диастоличен
(Медицина)
- Пациентът имаше повишено диастолично налягане, което тревожеше кардиолога.
Антоними на диастоличен
Как се пише диастоличен
Грешни изписвания: диастуличен, дестоличен, дйастоличен, диъстоличен, диастолйчен
Пише се с иа (хиат) и о след т.
Етимология
Произход:Гръцки
Оригинална дума:diastolē
От старогръцки 'διαστολή' (разширяване, отделяне), използвано в медицината за фазата на отпускане на сърцето.
Употреба
Чести словосъчетания:
- диастолично налягане
- диастоличен шум
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
