диатоника
[diɐˈtɔnikɐ]
диатоника значение:
Какво е диатоника? Музикална система от седемстепенни звукореди (гама), изградени от пет цели тона и два полутона, без хроматични изменения.
1. (Музика) Музикална система от седемстепенни звукореди (гама), изградени от пет цели тона и два полутона, без хроматични изменения.
- Ударение
- диато̀ника
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ди-а-то-ни-ка
- Род
- женски
- Мн. число
- няма
Примери за използване на диатоника
(Музика)
- Диатониката е основата на класическата европейска хармония.
- Народната музика често използва чиста диатоника.
Синоними на диатоника
Антоними на диатоника
Как се пише диатоника
Грешни изписвания: диятоника, дйатоника, диътоника, диатуника, диатонйка
Пише се с иа (диа-), а не с 'я'. Това е транслитерация на гръцката представка dia-.
Етимология
Произход:Гръцки
Оригинална дума:diatonikos
От старогръцки διατονικός (diatonikos) – „разтегнат“, „преминаващ през тоновете“. Терминът се утвърждава в западноевропейската музикална теория и преминава в българския.
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
