диатоничен
[diɐtoˈnit͡ʃɛn]
диатоничен значение:
Какво е диатоничен? Който се отнася до диатониката – звукоред от седем тона в рамките на една октава, които са разположени на интервали от цели тонове и полутонове, без хроматични изменения.
1. (музика) Който се отнася до диатониката – звукоред от седем тона в рамките на една октава, които са разположени на интервали от цели тонове и полутонове, без хроматични изменения.
- Ударение
- диатонѝчен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- ди-а-то-ни-чен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- диатонични
Примери за използване на диатоничен
(музика)
- Диатоничен лад.
- Мелодията е изградена върху диатонична основа.
Антоними на диатоничен
Как се пише диатоничен
Грешни изписвания: диатоничин, дйатоничен, диътоничен, диатуничен, диатонйчен
Пише се с иа след 'д'. Наставката е -ичен.
Етимология
Произход:Гръцки
Оригинална дума:διατονικός
От старогръцки през латински (diatonicus). Означава 'простиращ се през тоновете'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- диатоничен лад
- диатонична гама
- диатоничен полутон
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
