диахрония
[diaˈxrɔnija]
диахрония значение:
Какво е диахрония? Подход при изследване на езика, който проследява историческото развитие и промените на езиковите факти във времето.
1. (лингвистика) Подход при изследване на езика, който проследява историческото развитие и промените на езиковите факти във времето.
- Ударение
- диахро̀ния
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ди-а-хро-ни-я
- Род
- женски
Примери за използване на диахрония
(лингвистика)
- Диахронията изучава как старобългарската гласна 'ят' се е променила в съвременния език.
Синоними на диахрония
Антоними на диахрония
Как се пише диахрония
Грешни изписвания: диахруния, дйахрония, диъхрония, диахронйя
Пише се с и след д и о в корена (хронос).
Етимология
Произход:Гръцки
Оригинална дума:dia + chronos
Термин, въведен от Фердинанд дьо Сосюр. От гръцки 'dia' (през) и 'chronos' (време). Означава разглеждане на явленията в тяхното историческо развитие.
Употреба
Чести словосъчетания:
- диахрония и синхрония
- в план на диахрония
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
