диваче
[diˈvat͡ʃɛ]
диваче значение:
Какво е диваче? Малкото на диво животно; малък див звяр.
1. (пряко) Малкото на диво животно; малък див звяр.
2. (преносно) Дете, което страни от хората, необщително е или е израснало без надзор и възпитание.
- Ударение
- дива̀че
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ди-ва-че
- Род
- среден
- Мн. число
- дивачета
Примери за използване на диваче
(пряко)
- Ловецът намери изоставено диваче в гората и се опита да го спаси.
- Вълчето беше истинско диваче и не позволяваше да го доближат.
(преносно)
- Синът на съседите расте като диваче, по цял ден тича сам по улиците.
- Не се дръж като диваче, поздрави гостите!
Антоними на диваче
Как се пише диваче
Грешни изписвания: деваче, дйваче, дивъче
Думата се пише с и в корена (от див).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:див
Произлиза от прилагателното 'див' с добавяне на суфикса за умалителност и малки животни '-че'. Сродно с думи в други славянски езици, обозначаващи диво състояние.
Употреба
Чести словосъчетания:
- гледа като диваче
- страхливо диваче
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
