дивота
[divoˈta]
дивота значение:
Какво е дивота? Качество или състояние на нещо, което е диво; липса на култура, цивилизация или опитомяване.
1. (пряко) Качество или състояние на нещо, което е диво; липса на култура, цивилизация или опитомяване.
2. (разговорно) Глупост, безсмислица, абсурдна постъпка или нещо нередно.
- Ударение
- дивота̀
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ди-во-та
- Род
- женски
- Мн. число
- дивотии
Примери за използване на дивота
(пряко)
- Природата в този резерват е запазена в своята първична дивота.
(разговорно)
- Не ми се слушат повече твоите дивотии.
- Голяма дивота е да тръгнеш в планината без екипировка.
Синоними на дивота
Антоними на дивота
Как се пише дивота
Грешни изписвания: девота, дйвота, дивута
Думата се пише с и в първата сричка, тъй като произлиза от корена див.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:дивъ
Произлиза от прилагателното 'див' (старобългарски: дивъ) с наставка за образуване на абстрактни съществителни имена -ота.
Употреба
Чести словосъчетания:
- пълна дивота
- красива дивота
- говоря дивотии
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
