дигресия
[diˈɡrɛsijɐ]
дигресия значение:
Какво е дигресия? Стилистичен похват, при който авторът временно се отклонява от основната сюжетна линия или тема, за да вмъкне размисли, описания или странични истории.
1. (литература / реторика) Стилистичен похват, при който авторът временно се отклонява от основната сюжетна линия или тема, за да вмъкне размисли, описания или странични истории.
- Ударение
- дигре'сия
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ди-гре-си-я
- Род
- женски
- Мн. число
- дигресии
Примери за използване на дигресия
(литература / реторика)
- Романът е наситен с лирически дигресии, които разкриват душевния свят на автора.
- След кратка историческа дигресия, лекторът се върна към основния въпрос.
Синоними на дигресия
Как се пише дигресия
Грешни изписвания: дегресия, дйгресия, дигресйя
Думата се пише с и в първата сричка.
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:digressio
От латински 'digressio', означаващо 'отклонение', 'отдалечаване'. В литературата навлиза като термин за стилистичен похват.
Употреба
Чести словосъчетания:
- лирическа дигресия
- авторска дигресия
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
