диктатура
[diktɐˈturɐ]
диктатура значение:
Какво е диктатура? Форма на държавно управление, при която цялата власт е съсредоточена в ръцете на едно лице (диктатор) или малка група, упражнявана неограничено и често чрез насилие, без демократичен контрол.
1. (политология) Форма на държавно управление, при която цялата власт е съсредоточена в ръцете на едно лице (диктатор) или малка група, упражнявана неограничено и често чрез насилие, без демократичен контрол.
2. (преносно) Налагане на безусловна воля, изисквания или господство в дадена сфера.
- Ударение
- диктату̀ра
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- дик-та-ту-ра
- Род
- женски
- Мн. число
- диктатури
Примери за използване на диктатура
(политология)
- Военната диктатура в страната продължи десет години.
- Пролетариатът се стремеше към установяване на своя диктатура.
(преносно)
- Диктатурата на модата понякога е изтощителна.
- В семейството му цареше пълна диктатура на бащата.
Синоними на диктатура
Антоними на диктатура
Как се пише диктатура
Грешни изписвания: диктатора, дйктатура, диктътура
Думата завършва на -ура, характерно за съществителни от латински произход (култура, структура). Не бива да се бърка с 'диктатор' (лицето).
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:dictatura
От латински 'dictatura', производно на 'dictator' (диктатор) – длъжност в Римската република, даваща извънредни пълномощия.
Употреба
Чести словосъчетания:
- военна диктатура
- диктатура на пролетариата
- тоталитарна диктатура
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
