диктовка
[dikˈtɔfkɐ]
диктовка значение:
Какво е диктовка? Писмено упражнение, при което текст се чете на глас, а учащите го записват, за да се провери правописът им.
1. (образование) Писмено упражнение, при което текст се чете на глас, а учащите го записват, за да се провери правописът им.
2. (преносно) Действие по налагане на нечия воля, заповеди или условия без право на възражение.
- Ударение
- дикто̀вка
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- дик-тов-ка
- Род
- женски
- Мн. число
- диктовки
Примери за използване на диктовка
(образование)
- Учениците направиха много грешки на контролната диктовка.
- Учителката чете бавно текста за диктовка.
(преносно)
- Правителството действа под диктовка на чужди интереси.
- Той не обича да работи под чужда диктовка.
Антоними на диктовка
Как се пише диктовка
Грешни изписвания: дектовка, дйктовка, диктувка
Пише се с и в първата сричка. Съгласната в пред к се обеззвучава при изговор, но се пише.
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:dictare
От латинското 'dictare' (диктувам, повтарям), вероятно навлязло през немски (Diktat) или руски (диктовка) с наставка '-ка'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- контролна диктовка
- под диктовка
Фразеологизми:
- по свирката (диктовката) на някого
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
