диктуване
[dikˈtuvɐnɛ]
- Ударение
- дикту'ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- дик-ту-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- диктувания
Как се пише диктуване
Грешни изписвания: дйктуване, диктоване, диктувъне
Стандартно образуване на отглаголно съществително с наставка -не.
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:dictare
Отглаголно съществително от глагола 'диктувам', който произлиза от латинския *dictare* (казвам често, нареждам).
Употреба
Чести словосъчетания:
- диктуване на темпото
- диктуване на условия
- бавно диктуване
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
