динамика
[diˈnamikɐ]
динамика значение:
Какво е динамика? Дял от механиката, който изучава движението на телата във връзка със силите, които го пораждат.
1. (физика) Дял от механиката, който изучава движението на телата във връзка със силите, които го пораждат.
2. (общо) Ходът на развитие, промяна или действие на някакъв процес; движение, активност.
3. (музика) Промяната в силата на звучене при изпълнение на музикално произведение.
- Ударение
- дина̀мика
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ди-на-ми-ка
- Род
- женски
- Мн. число
- динамики
Примери за използване на динамика
(физика)
- Законите на Нютон са в основата на класическата динамика.
(общо)
- Динамиката на събитията изненада всички.
- Груповата динамика в екипа е много позитивна.
(музика)
- Пианистът показа изключителен контрол над динамиката.
- Партитурата е наситена с указания за динамика.
Синоними на динамика
Антоними на динамика
Как се пише динамика
Грешни изписвания: денамика, дйнамика, динъмика, динамйка
Пише се с и (чуждица, свързана с динамо, динамичен).
Етимология
Произход:Гръцки
Оригинална дума:dynamis
От гръцки *δύναμις* (сила) -> *δυναμική* (наука за силата).
Употреба
Чести словосъчетания:
- положителна динамика
- социална динамика
- флуидна динамика
- висока динамика
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
