Dumite-BG – онлайн речник за българския език

династически

[dinɐsˈtit͡ʃɛski]

династически значение:

Какво е династически? Който се отнася до династия (ряд от владетели от един и същи род) или до унаследяването на властта.

1. (история / политика) Който се отнася до династия (ряд от владетели от един и същи род) или до унаследяването на властта.
Ударение
династѝчески
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
ди-нас-ти-чес-ки
Род
мъжки
Мн. число
династически
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на династически

(история / политика)
  • Избухнаха династически борби за престола.
  • Бракът беше сключен с династическа цел, за да се обединят кралствата.

Как се пише династически

Грешни изписвания: династичен, дйнастически, динъстически, династйчески, династическй

Формата е династически (с наставка -ески), а не 'династичен', въпреки че в разговорната реч понякога се бъркат.

Етимология

Произход:Гръцки
Оригинална дума:dynasteia
От гръцки 'dynasteia' (власт, господство) през западноевропейски езици. Свързан с думата династия.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • династически брак
  • династически интереси
  • династическа криза

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.