Dumite-BG – онлайн речник за българския език

дипол

[diˈpɔɫ]

дипол значение:

Какво е дипол? Система от два равни по големина и противоположни по знак електрически заряда или магнитни полюса, разположени на малко разстояние един от друг.

1. (физика) Система от два равни по големина и противоположни по знак електрически заряда или магнитни полюса, разположени на малко разстояние един от друг.
2. (радиотехника) Вид антена, състояща се от два симетрични проводника (рамена), захранвани в средата.
Ударение
дипо̀л
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ди-пол
Род
мъжки
Мн. число
диполи
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на дипол

(физика)
  • Водната молекула е постоянен електрически дипол.
  • Магнитният момент на дипола определя взаимодействието му с външно поле.
(радиотехника)
  • За по-добър обхват монтираха полувълнов дипол на покрива.
  • Диполът на Херц е най-простият модел на излъчваща антена.

Синоними на дипол

Как се пише дипол

Грешни изписвания: депол, дйпол, дипул
Думата се пише с и в първата сричка, съгласно гръцката представка 'ди-'.

Етимология

Произход:Гръцки
Оригинална дума:di + polos
Съставена от гръцката префикс 'di-' (два) и 'polos' (ос, полюс). Означава система с два полюса.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • електрически дипол
  • магнитен дипол
  • полувълнов дипол

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.