дислалия
[disɫɐˈlijɐ]
дислалия значение:
Какво е дислалия? Нарушение на звукопроизношението при нормален слух и запазена инервация на говорния апарат; неправилно изговаряне на отделни звукове или групи звукове.
1. (логопедия) Нарушение на звукопроизношението при нормален слух и запазена инервация на говорния апарат; неправилно изговаряне на отделни звукове или групи звукове.
- Ударение
- дислали́я
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- дис-ла-ли-я
- Род
- женски
- Мн. число
- дислалии
Примери за използване на дислалия
(логопедия)
- Дислалията е най-често срещаното говорно нарушение при децата в предучилищна възраст.
Синоними на дислалия
Как се пише дислалия
Грешни изписвания: деслалия, дислалея, дйслалия, дислълия, дислалйя
Думата започва с представката дис- (за нарушение) и завършва на -ия.
Етимология
Произход:Гръцки
Оригинална дума:dys- + laleō
От представката δυσ- (dys-) – „трудно, лошо“ и глагола λαλέω (laleō) – „говоря“.
Употреба
Чести словосъчетания:
- функционална дислалия
- механична дислалия
- корекция на дислалия
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
