дислексия
[disˈlɛksijɐ]
дислексия значение:
Какво е дислексия? Специфично нарушение на способността за учене, характеризиращо се с трудности при четене, въпреки нормалната интелигентност.
1. (медицина/педагогика) Специфично нарушение на способността за учене, характеризиращо се с трудности при четене, въпреки нормалната интелигентност.
- Ударение
- дисле'ксия
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- дис-лек-си-я
- Род
- женски
- Мн. число
- дислексии
Примери за използване на дислексия
(медицина/педагогика)
- Детето посещава логопед заради диагностицирана дислексия.
- Дислексията не пречи на творческото мислене.
Как се пише дислексия
Грешни изписвания: дизлексия, дйслексия, дислексйя
Пише се с 'с' (дислексия), а не със 'з', тъй като представката е 'дис-'.
Етимология
Произход:Гръцки
Оригинална дума:dys- + lexis
Съставена от гръцката представка 'dys-' (лош, труден, нарушен) и 'lexis' (дума, реч).
Употреба
Чести словосъчетания:
- страдащ от дислексия
- тест за дислексия
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
