Dumite-BG – онлайн речник за българския език

дислоциране

[disloˈt͡siranɛ]

дислоциране значение:

Какво е дислоциране? Процесът на разполагане или преместване на войски, военна техника или учреждения на определено място.

1. (военно дело) Процесът на разполагане или преместване на войски, военна техника или учреждения на определено място.
2. (геология) Нарушение в първоначалното залягане на земните пластове.
3. (медицина) Изкълчване или разместване на кост от ставата (по-рядка употреба в полза на 'луксация').
Ударение
дислоци'ране
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
дис-ло-ци-ра-не
Род
среден
Мн. число
дислоцирания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на дислоциране

(военно дело)
  • Започна дислоцирането на допълнителни сили към границата.
(геология)
  • Тектоничните процеси са довели до дислоциране на скалните маси.
(медицина)
  • Травмата доведе до дислоциране на раменната става.

Антоними на дислоциране

Как се пише дислоциране

Грешни изписвания: деслоциране, дизлоциране, дйслоциране, дислуциране, дислоцйране, дислоциръне

Пише се с и в първата сричка (от латинската представка dis-) и със с пред звучния съгласен л.

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:dislocatio
От латинското 'dislocare', образувано от представката 'dis-' (раз-, от-) и 'locus' (място). В българския език е отглаголно съществително от 'дислоцирам'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • дислоциране на войски
  • план за дислоциране

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.