дисонанс
[disoˈnans]
дисонанс значение:
Какво е дисонанс? Съчетание на два или повече тона, което звучи напрегнато, остро и се нуждае от разрешение в консонас; несъзвучие.
1. (музика) Съчетание на два или повече тона, което звучи напрегнато, остро и се нуждае от разрешение в консонас; несъзвучие.
2. (преносно) Липса на съответствие или хармония между елементи; противоречие.
- Ударение
- дисона̀нс
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ди-со-нанс
- Род
- мъжки
- Мн. число
- дисонанси
Примери за използване на дисонанс
(музика)
- Модерната композиция беше пълна с остри дисонанси.
(преносно)
- Имаше дисонанс между думите и делата му.
- Цветовият дисонанс в картината дразнеше окото.
Синоними на дисонанс
Как се пише дисонанс
Грешни изписвания: дисонанз, дисунанс, дйсонанс, дисонънс
Думата се изписва с двойно н само в езика източник, но на български е с едно (освен ако не е транслитерация на чужд термин, но в БЕ е утвърдено с едно 'н' в средата и едно в края).
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:dissonantia
Чрез френски (dissonance) или руски (диссонанс) от латинското dissonantia – 'разногласие, несъзвучие' (dis- 'раз-' + sonare 'звуча').
Употреба
Чести словосъчетания:
- когнитивен дисонанс
- звуков дисонанс
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
