дисонантен
[disonˈantɛn]
- Ударение
- дисона̀нтен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- ди-со-нан-тен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- дисонантни
Как се пише дисонантен
Грешни изписвания: дисунантен, десонантен, дйсонантен, дисонънтен
Пише се с и в първата сричка и о във втората: дисонантен. В м.р. ед.ч. завършва на -ен, в мн.ч. 'е' изпада (дисонантни).
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:dissonans
От латинското 'dissonans' (разногласящ, нестроен), през френски 'dissonant'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- дисонантен акорд
- дисонантно звучене
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
