диспозитив
диспозитив значение:
Диспозитив е съществително от мъжки род, което означава съвкупност от правни, административни или организационни разпоредби и правила, които определят реда и начина на действие в дадена ситуация или процес.
В правото диспозитивът се отнася до частта от правна норма, която определя правилата на поведение на правните субекти. Той е противоположен на хипотезата (условието за прилагане на правната норма) и санкцията (последиците при неспазване).
В административен контекст диспозитивът описва реда и правилата, по които се извършва определена дейност или процес в рамките на дадена организация или институция.
Примери за използване на диспозитив
- Диспозитивът на закона ясно определя правата и задълженията на страните по договора.
- Фирмата разработи подробен диспозитив, уреждащ всички аспекти на работния процес.
- Съдът се позова на диспозитива на член 5 от Наказателния кодекс при определяне на присъдата.
Синоними на диспозитив
Как се пише диспозитив
Промоции от 
