Dumite-BG – онлайн речник за българския език

дифракционен

[di.frak.tsi.ɔ.nɛn]

дифракционен значение:

Какво е дифракционен? Който се отнася до явлението дифракция (отклонение на вълни при преминаване покрай препятствие); който се основава на дифракцията.

1. (физика) Който се отнася до явлението дифракция (отклонение на вълни при преминаване покрай препятствие); който се основава на дифракцията.
Ударение
дифракцио̀нен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
ди-фрак-ци-о-нен
Род
мъжки
Мн. число
дифракционни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на дифракционен

(физика)
  • Използвахме дифракционна решетка за спектрален анализ на светлината.
  • Дифракционният образ показа концентрични кръгове.

Как се пише дифракционен

Грешни изписвания: дифракционин, дефракционен, дйфракционен, дивракционен, дифръкционен, дифракцйонен, дифракциунен

Думата се пише с двойно 'н' в м.р. ед.ч. само ако коренът завършва на 'н' и наставката започва с 'н'. В случая наставката е '-онен', затова се пише с едно 'н' в ед.ч. м.р., но двойно 'н' в мн.ч. (дифракционни).

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:diffractus
От 'дифракция' + наставка '-онен'. Коренът е от латински *diffractus* (разчупен, разбит), минало причастие на *diffringere* (разбивам на парчета), отнасящо се до пречупването на вълни.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • дифракционна решетка
  • дифракционен спектър
  • дифракционен анализ
  • дифракционна картина

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.