Dumite-BG – онлайн речник за българския език

дихание

[diˈxaniɛ]

дихание значение:

Какво е дихание? Процесът на вдишване и издишване; дишане (често в поетичен или приповдигнат контекст).

1. (физиология) Процесът на вдишване и издишване; дишане (често в поетичен или приповдигнат контекст).
2. (преносно) Излъчване на топлина, мирис или жизнена сила от нещо.
Ударение
диха̀ние
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ди-ха-ни-е
Род
среден
Мн. число
дихания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на дихание

(физиология)
  • Чуваше се само тежкото дихание на болния.
  • Тя затаи дихание, очаквайки отговора.
(преносно)
  • Усещаше се пролетното дихание на земята.
  • Огненото дихание на пещта се усещаше отдалеч.

Синоними на дихание

Как се пише дихание

Грешни изписвания: дехание, диханйе, дйхание, дихъние
Думата се пише с и в първата сричка (корен дих- от дишам) и завършва на -ие.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:дъханиѥ
Произлиза от старобългарския глагол 'дъхати' (дишам). Сродна с думите 'дъх', 'дух', 'дишам'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • затаявам дихание
  • последно дихание
  • огнено дихание
Фразеологизми:
  • до последно дихание

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.