дишъ-хакъ
[diʃɐˈxakɐ]
дишъ-хакъ значение:
Какво е дишъ-хакъ? В Османската империя: своеобразен данък или такса, която домакинът е бил принуден да плаща на знатни гости (паши, еничари) за това, че са 'изхабили зъбите си', докато са яли храната му.
1. (история) В Османската империя: своеобразен данък или такса, която домакинът е бил принуден да плаща на знатни гости (паши, еничари) за това, че са 'изхабили зъбите си', докато са яли храната му.
2. (преносно) Подкуп, рушвет или неоснователно искане на пари за свършена (или дори несвършена) работа.
- Ударение
- дишъ̀-ха̀къ
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ди-шъ-ха-къ
- Род
- мъжки
- Мн. число
- няма
Примери за използване на дишъ-хакъ
(история)
- Освен че изядоха зимнината, неканените гости поискаха и дишъ-хакъ.
- Това беше най-унизителният налог – дишъ-хакъ, плащан на поробителя, че е ял хляба ти.
(преносно)
- Чиновникът намекна за някой лев дишъ-хакъ, за да придвижи документите по-бързо.
Синоними на дишъ-хакъ
Как се пише дишъ-хакъ
Грешни изписвания: диш хак, дишхак, диш-хак, дйшъ-хакъ, диша-хакъ, дишъ-хъкъ, дишъ-хака
Традиционното изписване запазва стария правопис с 'ъ' в края на думите или се пише с тире дишъ-хакъ. В съвременни текстове често се среща и като диш-хак, но историческата форма е предпочитана в академичен контекст.
Етимология
Произход:Турски
Оригинална дума:diş hakkı
От турски: 'diş' (зъб) и 'hakk' (право, дължимо). Буквално означава 'зъбен данък' или 'право на зъбите'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- плащам дишъ-хакъ
- искам дишъ-хакъ
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
