добиче
[doˈbit͡ʃe]
добиче значение:
Какво е добиче? Едро домашно животно, използвано за селскостопанска работа или продукция (вол, крава, кон, магаре).
1. (пряко) Едро домашно животно, използвано за селскостопанска работа или продукция (вол, крава, кон, магаре).
2. (преносно) Човек, който е глупав, безчувствен или се държи грубо и недодялано.
- Ударение
- добѝче
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- до-би-че
- Род
- среден
- Мн. число
- добичета
Примери за използване на добиче
(пряко)
- Селянинът напои умореното добиче на чешмата.
- В обора имаше няколко добичета, които чакаха да бъдат изведени на паша.
(преносно)
- Не се дръж като добиче, ами поздрави хората!
- Това добиче пак е счупило вратата.
Антоними на добиче
Как се пише добиче
Грешни изписвания: добичи, до биче, дубиче, добйче
Думата се пише с 'о' в първата сричка (от корена 'доб-'). В множествено число окончанието е '-ета' (добичета), а не '-и'.
Етимология
Произход:Български (от праславянски)
Оригинална дума:*dobyťь
Умалителна форма, произлизаща от по-старата дума 'добитък'. Коренът е свързан с глагола 'добивам' (придобивам), като първоначалното значение е било 'имущество, придобивка', а по-късно се специализира за 'домашни животни' (като основно имущество в миналото).
Употреба
Чести словосъчетания:
- товарно добиче
- кротко добиче
- умряло добиче
Фразеологизми:
- работя като добиче
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
