доброволен
[dobroˈvɔlɛn]
- Ударение
- доброво̀лен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- доб-ро-во-лен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- доброволни
Как се пише доброволен
Грешни изписвания: доброволн, добраволен, дуброволен, добруволен, добровулен
Думата се пише с двойно -н- само в женски и среден род и в множествено число (доброволнна, доброволни), ако се приложи правилото за изпадане на 'е', но в мъжки род ед.ч. е с едно 'н'. Всъщност правилото тук е: основната форма е доброволен. При членуване в м.р. става доброволния(т) (без двойно н).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:добръ + волꙗ
Калка (буквален превод) по модел на гръцкото 'εθελοντής' или латинското 'benevolens'. Образувана от основите за 'добър' и 'воля'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- доброволен труд
- доброволен сътрудник
- доброволна вноска
- доброволно формирование
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
