добродушност
[dobroduʃnost]
добродушност значение:
Какво е добродушност? Качество на човек, който е с добра душа, мек характер, отстъпчив и незлоблив.
1. (характерология) Качество на човек, който е с добра душа, мек характер, отстъпчив и незлоблив.
- Ударение
- доброду̀шност
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- доб-ро-душ-ност
- Род
- женски
- Мн. число
- няма
Примери за използване на добродушност
(характерология)
- В усмивката ѝ се четеше безкрайна добродушност.
- Понякога неговата добродушност граничеше с наивност.
Синоними на добродушност
Антоними на добродушност
Как се пише добродушност
Грешни изписвания: дубродушност, добрудушност, добродошност, добродушнуст
Сложна дума, пише се слято със съединителна гласна о.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:добър + душа
Съставна дума от 'добър' и 'душа'. Представлява по-рядко срещан синоним на 'добродушие', образуван от прилагателното 'добродушен' + наставка '-ост'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- старческа добродушност
- истинска добродушност
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
