Dumite-BG – онлайн речник за българския език

добропорядъчен

[dobropoˈrʲadət͡ʃɛn]

добропорядъчен значение:

Какво е добропорядъчен? Който спазва установения обществен ред и морал; честен, почтен, приличен.

1. (Етика/Общество) Който спазва установения обществен ред и морал; честен, почтен, приличен.
Ударение
добропоря̀дъчен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
доб-ро-по-ря-дъ-чен
Род
мъжки
Мн. число
добропорядъчни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на добропорядъчен

(Етика/Общество)
  • Той минаваше за добропорядъчен гражданин, който никога не закъснява за работа.
  • Тя произхожда от добропорядъчно семейство с традиции.

Синоними на добропорядъчен

Антоними на добропорядъчен

Как се пише добропорядъчен

Грешни изписвания: добропоредъчен, дубропорядъчен, добрупорядъчен, добропурядъчен, добропорядачен

Пише се с я (-поряд-), тъй като произлиза от думата ред (на руски порядок). Думата се пише слято като сложно прилагателно.

Етимология

Произход:Руски
Оригинална дума:добропорядочный
Заемка от руски език, съставена от елементите 'добро' (добър) и 'порядок' (ред). Означава човек, който спазва добрия ред и морал.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • добропорядъчен гражданин
  • добропорядъчно семейство
  • добропорядъчно поведение

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.